Гранд каньон или Големият каньон е един от най-старите национални паркове в САЩ. Намира се в щата Аризона. На негова територия се намира Гранд Каньон, един от най-дълбоките каньони в света, разположен около река Колорадо. Дълъг е 320 км и е дълбок до 1800 метра на места. В продължение на милиони години реката е рушила и дълбала скалите, докато е сътворила многоцветна дълбока пропаст с отвесни стени и невероятна красота. Въпреки че получава защитата на правителството през 1893 г., статут на природен резерват и малко по-късно национален паметник, Гранд Каньон става национален парк едва през 1919 г. През същата година паркът е посетен от близо 45 000 души. Днес Гранд Каньон се посещава годишно от около 5 милиона души. Гранд Каньон има 75 вида бозайници, 50 вида влечуги, 25 вида риби и повече от 300 вида птици. Най-характерни за района са двата вида катерици и калифорнийският кондор, който е в списъка на застрашените видове от 1967 година. Сериозни грижи за тяхното опазване започват едва през 1996 г. През 2005 г. общият брой на кондорите е 250, като 45 от тях са в Аризона.

Терминът „сеноте" идва от думата на маите цоно̀т, която означава „пещера с вода", и се използва от геолозите за обозначаване на естествените варовикови кладенци. Полуостров Юкатан се състои от пропускливи варовикови скали, в които много отдавна дъждовната вода е проникнала и е достигнала до подпочвения пласт. По–късно там, където са възникнали кухини, горната варовикова част се е срутила, образувайки дълбоки естествени кладенци, обагрени в сини и зелени цветове. Много от тези кладенци са заобиколени от гъста растителност. В някои от тях водата стига почти до повърхността на земята, а в други е много по–надълбоко. Един от най–посещаваните е Сеноте Асул (Синият сеноте), който е яркосин, заобиколен е от гъста растителност и се намира близо до град Четумал (щат Кинтана Роо). Стените му са стръмни, на широчина достига 200–300 метра, а дълбочината му е около 90 метра. Той е свързан с разноцветната лагуна Бакалар посредством подземни канали. Плуването във водите на този непокътнат сеноте е незабравимо преживяване.

Каньонът де Шели се намира в североизточната част на Аризона и е със статут на национален монумент. Той е разположен в пределите на резервата на индианците навахо. Тук са се запазили много руини от индианците анасази, известни и като пуебло, както и на индианците навахо, които по-късно са се заселили в тези земи. В пределите на монумента каньон де Шели обитават четиридесет семейства от нацията на навахите. Много от туристите се наслаждават на гледката на каньона от ръба. Така могат да се видят древни руини и геологични структури. Няма такса за влизане в каньона, въпреки че много екскурзоводи изискват такава от туристите.За да се създадат невероятно красивите стени на каньона де Шели, са били необходими милиони години и огромно количество вода, за да се появи пъстроцветната красота. В продължение на хиляди години каньонът е обитаван от най-различни животински и растителни видове, които са се възползвали от обилния воден ресурс на това място.

Кели Муту („кипящо езеро") е угаснал вулкан, който се намира в Националния парк на остров Флорес, Индонезия. В кратера на вулкана се намират три езера, като уникалното при тях е, че всяко едно е обагрено в различен цвят. Това е единственото място в света, където настъпва тази невероятна цветова промяна. Въпреки че няма обширни научни изследвания на какво се дължат различните цветове на езерата, се смята, че те са в следствие на подводни вулканични дупки. Тези дупки са отвори, които позволяват на различни видове газ и пара да се освобождават от земните ядра.От векове насам местните считат, че езерата са място, където душите на техните предци намират вечен покой. Смята се, че езерата менят своя нюанс по настроението на духа. Ако това се случва много често, значи духът е неспокоен.

Пътека Хайку на Хаваите, известна също и като „Стълба към небесата", е много стръмна туристическа пътека на хавайския остров Оаху. Стълбата има 4000 стъпала, извеждащи до 850 метра денивелация над морското равнище. Започва като обикновена дървена стълба, прикрепена към скалата на южната страна на долината Хайку. Стълбата била построена през Втората световна война от дървета, за да помогне при изкачването на комуникационни кабели, които военните прокарвали от едната страна на долината до другата. През 1987 г., тя била обявена за опасна и забранена публично. Поради големият интерес към, стъпалата били ремонтирани през 2003 г. и в момента всяка седмица по тях минават между 100 и 150 катерачи, които се наслаждават на невероятна гледка, надминаваща почти всичко друго, което може да видите.

Малките същества обитаващи Уайтомо в Нова Зеландия са основния туристически магнит на комплекса. Тези уникални блестящи пещерни животни се наричат Arachnocampa luminosa и осветяват отгоре интериора на варовиковия комплекс, което го прави абсолютно извънредно място. Пещерите Уайтомо са място, в което действително губим представа за реалното пространство. Има възможност да се качим на лодка и да се потопим в дълбините на пещерата, разбира се „въоражени" с фенер и каската. Подземните реки ни водят все по-навътре в тъмнината и съвсем не очакваме, че в един момент ще чуем предупреждението „Угасете светлините". И изведнъж се оказваме под звезното небе. Целият таван на пащерата светва в картини с непознати създания. Чудната гледка всъщност се дължи на странни, светещи насекоми обсипали пещерата. Техните личинки светят, за да привлекат насекоми, с които се хранят.

Бамбуковата гора Сагано се намира в Арашияма, Япония. Една от най-красивите гори в света обхваща площ от 16 квадратни километра. Всеки посетил на това приказно място остава безмълвен, не само заради прелестта му, но и заради звуците, който вятъра издава преминавайки през гъстия бамбуков лес.Като приказна симфония в зелено бамбуковата гора Сагано безспорно се нарежда сред едни от най-романтичните места за разходка из цяла Япония.Тук човек може да се докосне до природата, да релаксира и да се зареди с енергия. През години мнозина пътешественици са се удивлявали на това място, защото то е някак неземно, а самите японци са сякаш влюбени в горичката. Тук не е имало сериозни посещения като днес до преди Хеианският период в държавата в годините между 794 и 1185г. След това сякаш изведнъж тук била направена една пътека, която прорязва горичката и от която хората могат да се любуват на тези големи тревисти растения. В днешно време хората от района освен просто да ходят до там, използват горичката и като източник на суровини за различни производства като чаши, кутии, кошници и много други.

Тролтунга, или в буквален превод Езикът на трола, е хоризонтална скала, която стърчи от отвесна планина на 400 м над езерото Рингедалсватнет в Норвегия. Усещането, когато седнете на ръба, е все едно сте на края на света. Образувала се е, когато част от планината Скегедал се е срутила в дерето. За да стигнете до Тролтунга, трябва да се пригответе се за 4-5 часа сериозен планински преход (в едната посока). Пътят е живописен – минава през езерца, усойни места с останал сняг, реки и потоци и накрая достига до тролския език. Чувството на ръба е трудно за описване, сами ще се уверите в това. Останете на Тролтунга за пикник с живописен изглед и не бързайте да се връщате по пътя обратно – разходете се по съседните скали, откъдето се разкриват още невероятни панорами.

Това е много необичаен естествен басейн в Самоа, разположен в близост до село Лотофага. Името "to sua" в буквален превод означава „голяма дупка". Тя е представлява създаден от лавата скален тунел, през който се влива вода. Превърната е от местните жители в атракцион за плувци и любопитни откриватели. Изживяването със сигурност си заслужава и ще остави приятен спомен за цял живот. На скалата е подпряна дървена стълба, от която плуването в океанската дупка може да стане още малко по-адреналиново. Съвсем наблизо има и чудесен плаж, както и още няколко, по-малки скални дупки и тунели. Падината е заобиколена от тропическа зеленина, красиви цветни градини и естествени водопади. Сред тази тихоокеанска идилия свободата се усеща най-силно, и може да й се насладим, както ние си знаем. Условията са подходящи за скачане във вода от различни височини, включително и от 30 м.След екстремните изживявания може да се отпуснете и да поплувате из пещерите, които са част от падината To Суа.

Каньонът на антилопата се намира в земите на племето Навахо в югозападна Америка и скрит сред пейзажа на Аризона. Това място е истинско природно чудо и е толкова тихо и спокойно, че хората шепнат без да знаят защо. Каньонът се е образувал от течащата през скалите вода в продължение на хиляди години. Този вид каньони са доста дълбоки и не толкова широки. Извивките и контурите на каньона на Антилопата се спускат на 46 метра дълбочина и се разглеждат само от много малки групи хора. Ако гледате по-дълго време тези скални формации ще започнете да се отнасяте и ще забравите какво гледате – геологически феномен или необятна, абстрактна картина. Извивките сякаш ви обгръщат. Тук лежи една от най-невероятните природни галерии на планетата. В скалните формации могат да се разчетат форми на хора или животни, което прави мястото някак живо. Лицата им сякаш излизат от стената и безмълвно гледат към тези отдолу.Въпреки красотата му, каньонът крие и доста мрачна история. През 1997 г. 11 туриста загиват при внезапно наводнение, което отнася и дървените стълби по които се излизало. Въпреки, че дъждовете падали на километри разстояние, водата си намерила път до каньона. Опасността от такива наводнения е причината туристите да разглеждат само придружени от специално обучен водач.

Салар де Уюни е определено едно от уникалните кътчета на земята. Гледката на кристално чистата вода, която отразява небесните облаци, създава усещането, че виждате едно огромно огледало. Тази картина ви кара да губите реалните граници и да се чудите кое всъщност е земя и кое – небе. Салар де Уюни се намира на територията на Боливия, като е част от пустинната долина Алтиплано. Платото Алтиплано е изключителен пейзаж от невероятни геологични образувания, геометрични пукнатини и солени езера. Соленоводната площ се е формирала в резултат на преобразуване на няколко праисторически езера. Самото име Салар де Уюни означава "оградена солена плоскост". Това е най-големият резервоар на сол в световен мащаб с добив от над 10 милиарда тона, 25 от които са за нуждите на Боливия. Като едно от най-красивите места в Боливия и Южна Америка, Салар де Уюни е и сред основните туристически дестинации на страната и в тази част на континента. Въпреки че е далеч, Салар де Уюни привлича много туристи, които често отсядат в Соления хотел. Той е направен изцяло от сол, както отвън, така и отвътре. Пред хотела има нещо като солен парк с маси и пейки, изработени отново от сол.

Тунелът на любовта се намира в Клеван, Украйна и е едно от онези места, които са трудно да се повярва, че наистина съществуват. Образуван е от преплетени клонки и храсти, които пролетно време като напъпят, се превръщат в истински шедьовър на природата. Дълъг почти километър, името му произлиза от това, че е любимо място за срещи на влюбените двойки. Поверието гласи, че ако преминете през него ръка за ръка с любимия човек, желанията ви ще се сбъднат, и тяхната любов ще бъде вечна. През тунела преминават товарни влакове, принадлежащи на частна фирма за фабрично дърво разделяне. Въпреки това, на него се гледа като на икона, олицетворяваща живата романтика, така както Тадж Махал или Мостът на целувките в Париж. Много двойки посещават това място, обещавайки си вечна любов или просто за да споделят един магически миг в живота си. Тунелът на любовта е едно от местата, на които можеш да прекараш малко време в размисли или пък да направиш едни от най-красивите си снимки.

Мраморните пещери на Пуерто Рио са едни от най-забележителните атракции на Патагония. Това прекрасно творение на природата се намира в района на Айсен в Чили. Пещерите са създадени от тюркоазените води на Rio Tranquilo, които в продължение на години са се вкопавали в огромния варовиков полуостров на езерото General Carrera, което се простира едновременно на територията на Чили и Аржентина, създавайки впечатляващ лабиринт от пещери. Скалистият бряг е около 300 метра. Известни още като "Мраморната Катедрала" те са достъпни само по вода, по време на обиколка с екскурзовод. В някои може да се влезе с малка лодка и да се разгледат отвътре. На няколко метра от брега има разположен самостоятелен остров известен като "Мраморния храм". Обявили го за светилище, много от местните посещават това място, за да медитират или да се отдадат на спокойствие и тишина. Само по себе си езерото пък е известна дестинация за любителите на риболова, тъй като лова на пъстърва тук е целогодишно.

Плажът Уайтхевън е приказно място, което изглежда почти нереално. То впечатлява със своята кристално чиста вода, оцветена в различни нюанси на тюркоазеното и девствения си кварцов пясък, заради който плажната ивица има чисто бял цвят. Уайтхевън се намира в Уитсъндей айлънд – най-големият и красив остров на архипелага Уитсъндей. Неговата природа е девствена, което дава чувство на райско блаженство и спокойствие. Бялото чудо на Австралия е идеалното място за бягство от действителността и забързания начин на живот. Неслучайно плажът е известен като най-красивият в цяла Австралия и строежите там са забранени. През 2010 г. Уайтхевън е определен като „най-екологичният плаж в света".

Районът, известен в древността като Кападокия, е дом на някои от най – необикновените природни чудеса. Той се състои от областите Аксарай, Навшехир, Нийде, Кайсери и Кършехир. „Вълшебните комини", които изглеждат като обитавани от духове, и цели градове и храмове, разпространяващи се дълбоко под земята, съществуват в странна, неземна атмосфера. Районът на Кападокия е обитаван от праисторически времена. През ранната бронзова епоха, поради добре развитата търговия, Кападокия е под влиянието на асирийската цивилизация. От тогава датира и писмеността. Твърди се, че в Кападокия има над 1000 църкви и параклиси. Неповторимото изящество на тяхната архитектура, дизайн и разположение спира дъха. Тези църкви притежават всички елементи на култовата архитектура: едно-, дву- и трикорабни базилики, кръстовидни планове, нартекси, коридори, апсида, куполи, колони и много други – и всички са издълбани в скала. Много църкви са украсени със старателно изрисувани фрески. Огромната задача тези църкви и подземни градове да бъдат поддържани, продължава непрекъснато дори при положение, че те се посещават от хиляди туристи годишно.

Планината Рорайма се намира на границата между Венецуела, Бразилия и Гвиана. Тя е част от Гвианската планинска земя в националния парк Канайма, който се разпростира на площ от 30 000 кв.км. Платовидните планини в парка са считани за едни от най-старите геоложки формации на Земята, датиращи от ерата Докамбрий преди 2 милиарда години. Заради невероятната си красота и редките растения и животни, районът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство. Планината е буквално заобиколена от Амазонската джунгла и е изключително трудно достъпна. Въпреки това районът е сред най-красивите и живопидни в Южна Америка, а типично за планините тепуи е богата на растения и животни, които не се срещат другаде. Снимките на планината подхранват илюзията, че мястото е свръхестествено. Облаците изглеждат като едно огромно море, а насред нищото се извисява Рорайма.

Крайморският парк Хитачи се намира в Хитачинака, префектура Ибараки, Япония. Той представлява цветна градина и популярна туристическа дестинация. Паркът е създаден през 1991 г. на мястото на бивша военна база на САЩ и в момента заема площ от 3.5 хектара. Цветята в парка цъфтят целогодишно, като всеки сезон те са различни. Част от очарованието на Хитачи парк е неговият цветови морфизъм. Подобно на хамелеон, всеки сезон той придобива различен, но винаги въздействащ на очите и сетивата колоритен облик. Най-известни са сините немофили, който създават илюзията за сливане на небето и земята. През пролетта повече от 4.5 милиона сини цветчета изпълват целия парк, а периода през който цъфтят се нарича "Немофилиа Хармония" и привлича много посетители.

Ханг Сон Дунг e гигантска пещера откритa през 1991 г. сред джунглите на Виетнам. Разположена в Анамитските планини, тя е скрита в скалистия национален парк „Фонг На-Ке Банг" край границата с Лаос. В района около нея има още около 150 пещери, много от които все още непроучени. Намираща се в най-непроходимите терени на Виетнам достъпа до пещерата е много труден. Тя е покрита с джунгли и човек трябва да бъде в непосредствена близост, за да я види. Пещерата е толкова голяма, че може да побере няколко селища или 40-етажен небостъргач. Тъмнината и огромните и размери обаче не са я лишили от живот и през "прозорците", от които прониква светлина разни растения са намерили своето място, а прилепи и птици летят наоколо. Освен характерните карстови образувания и тунели, пещерата има цели райони с джунгла, дървета, растения и животни.

Синята дупка в Белиз, известна още като "Великата синя дупка в Белиз" е подводна дупка, близост до бреговете на Белиз, Латинска Америка, на около 60 километра от Белиз Сити. Историята на Голямата синя дупка води началото си преди хиляди години, когато нивото на водата не е било като сегашното. По време на ледниковият период морското равнище е било далеч по-ниско и всъщност сегашната синя дупка е била част от сушата. Тя се е образувала като обикновена вертикална пещера, пробила си път в кораловия риф. Топенето на снеговете повишило равнището на Световния океан и Голямата синя дупка в Белиз вече не била част от сушата. Предполага се, че някогашната пещера е имала покрив, който се срутил и оставил просто една стръмна бездна. Формата на Голямата синя дупка представлява почти идеален кръг, което я прави още по-впечатляваща за човешкото око. Впечатляващ е и контрастът между тъмносините води на дупката и околните тюркоазни плитчини на кораловия риф. Тъмносиният цвят се дължи на голямата дълбочина на Синята дупка.

Тази екстремна атракция в планините на Еквадор не е обикновена детска играчка, а предизвикателство за смелчаци, които са съгласни да поемат риска да паднат от ръба на скала, докато се носят напред-назад във въздуха. Става дума за Къщата на дървото, която се намира в Баньос, Еквадор. На пръв поглед невинната дървена къщичка, разположена на върха на планината, на 2600 метра надморска височина, не изглежда кой знае колко вълнуваща. Тя крие обаче една страхотна възможност за всеки, който иска да повдигне адреналина си. Къщичката е снабдена с дървена люлка, на която можете да се полюлеете от стръмния склон, на който е разположена, без никакви предпазни мерки. Тя предоставя уникална гледка към действащия вулкан Тунгурахуа. А гледката ..., гледката е наистина невероятна, тъй като от този ракурс можете да видите кратера на вулкана, разположен само на 2, 5 километра от вас. Неслучайно тази атракция е наречена от местните "Люлката на края на света".

Данксия е уникален геоложки феномен, който може да се види в югоизточните и югозападните части на Китай. Името му в превод означава "розов облак". Това е едно от местата, за който е трудно да се повярва, че наистина съществуват. Естествено оформеният пейзаж удивлява посетителите си с взрив от цветове – ивици на жълто, оранжево и червено до смарагд, зелен и син. Цветните пейзажи са се формирали от ерозирал червеникав пясъчник и други сухи седименти, повечето с датировка от Кредения период. Една много особена черта на Данксия е развитието на множество пещери с различни размери и форми. През 2010 г. няколко от релефите в южната част на страната с общото име Китайския Данксия са вписани като обект на светочното наследство от Юнеско.