Семантиката (на старогръцки: σημαντικός [1] - значим, σημαίνω [2] - да означавам, посочвам, σήμα [3] - знак) изучава значението, обикновено в езика. В този смисъл под семантика обикновено се разбира лингивистична семантика (за разлика от компютърната семантика например), тоест науката изучаваща значението на думите, фразите и други лингвистични обекти. В същото време най-често под семантика в езикознанието се подразбира лексикалната семантика, която изучава значението на думите като лексикални и речникови единици. Съществуват още фразеологична семантика, семантика на изречението (виж декларативна семантика), семантика на текста (близка до дискурсивния анализ).

Обичайното схващане е, че самантиката контрастира със синтаксиса, който изучава комбинациите от езикови единици, без да има референция към тяхното значение, и прагматиката, която изучава отношенията между езиковите символи, тяхното значение и употребите на езика.