Степента на лекота, с която даден актив може да бъде похарчен, ако човек пожелае. Парите в брой са напълно ликвидни. Ликвидността на останалите активи обикновено е по-ниска; доколко е по-ниска може да се измери чрез лекотата, с която те могат да бъдат обменени за пари в брой (т.е. да бъдат ликвидирани). Държавните финансови пазари се опитват да доведат до максимум ликвидността на активите, като облигации и акции, като осигуряват едно централно място за предлагането им (борсов пазар), в който потенциалните купувачи и продавачи могат лесно да се намерят. Основните играчи на финансовите пазари (посредниците, като инвестиционните банки) също могат да увеличат ликвидността като използват част от капитала си, за да закупят ценни книжа от тези, които желаят да продават, когато няма друг купувач, който предлага прилична цена. Те правят това с очакването, че ако задържат актива за известно време, ще могат да намерят купувач за него. Обикновено, колкото по-висок е обемът на търговия на даден пазар, толкова по-голяма е ликвидността. Освен това, високо ликвидните пазари привличат повече търговци, търсещи ликвидност, като по този начин допълнително увеличават ликвидността. По същия начин е възможно да се появят порочни кръгове, при които ликвидността се изчерпва. Ликвидността на финансовите пазари може да варира значително от един момент до друг и понякога може напълно да се изпари, особено ако основните играчи на пазара станат твърде предпазливи в поемането на рискове, за да поставят по този начин капитала си в риск.