Карачи (AUrdu: کراچی; Синдхи: ڪراچي) е най-големият град и главното пристанище и финансов център на Пакистан, както и столицата на провинция Синдх. Града има население от 13 до 15 милиона, а общата столичния район е с население от над 13 милиона. Резултати през април 2012 г. на на Пакистан последните преброяване първоначално табулации показват, че района е дом на над 21 милиона души, при плътност на близо 6000 души на квадратен километър (15,500 на квадратна миля). Карачи е най-гъсто населен град в страната, един от най-големите градове в света по население, а също и десетия по големина градска агломерация в света. Е премиер на Пакистан център на банковото дело, индустрията, икономическа дейност и търговия и е дом на най-големите корпорации на Пакистан, включително тези, които участват в текстил, доставка, автомобилната индустрия, забавления, изкуства, мода, реклама, издателска, разработка на софтуер и медицински изследвания. Градът е важен център на висшето образование в Южна Азия и целия мюсюлмански свят.

Карачи е класирана като бета свят град. Това е първоначалната столица на Пакистан до построяването на Исламабад и е мястото на пристанището на Карачи и порт Бин Касим, две от най-големите и най-натоварените пристанища в региона. След независимостта на Пакистан, града населението се увеличи драстично, когато стотици хиляди Muhajirs от Индия и други части от Южна Азия дойде да се заселят в Карачи.[1]

Градът е разположен в южната част на страната, на крайбрежието, отговарящи на Арабско море. Се разпространява над 3,527 км2 (1,362 м mi) в района, почти четири пъти по-голям от Хонг Конг.[2] Той е известен кого? като "Града на светлините" (روشنیوں کا شہر) и "Булката на градовете" (عروس البلاد) за своята жизненост, както и "град на Куейд" (شہرِ قائد), след като е раждане и погребение място на Куейд-е-Azam, велик лидер, (Мохамед Али Джина), основател на Пакистан, който прави град дома си след независимостта на Пакистан от британския Радж на 14 август 1947 г.