Разстоянието от центъра на даден обект така че, ако цялата маса на обекта е компресирана в тази сфера, скоростта на изплъзване от повърхността ще бъде равна на скоростта на светлината. Пример за един обект, по-малък от Шварцшилдовия си радиус е черната дупка. След като остатък от звезда се свие в рамките на този радиус, светлината не може да избяга и обектът вече не е видим. Характерният радиус е свързан с всяко количество от масата. Шварцшилдов радиус е кръстен на немския астроном Карл Шварцшилд, който изчислява точно това решение за общата теория на относителността, през 1915.

През 1915 г. Карл Шварцшилд получава точното решение на уравненията за полето на Айнщайн за гравитационното поле извън невъртящото се, сферично симетрично тяло (виж измерването на Шварцшилд). Използвайки определението M = \frac {Gm} {c ^ 2}, решението съдържа термин на формата \frac {1} {2 M-r}; където стойността на r, което прави този термин известен като радиусът на Шварцшилд. Физическото значение на тази сингулярност и дали тази сингулярност някога може да се срещат в природата се обсъжда в продължение на много десетилетия; общото приемане на възможността на черна дупка не се проявява до втората половина на 20 век.

Шварцшилдов радиус на даден обект е пропорционална на масата. Съответно, слънцето е със Шварцшилдов радиус от приблизително 3.0 км (1.9 mi), докато Земята е само с около 9.0 мм, размерът на фъстък. Масата на видимата Вселена има Шварцшилдов радиус от около 10 милиарда светлинни години.

Един обект, чийто радиус е по-малък от Шварцшилдовия си радиус се нарича черна дупка. Повърхността на Шварцшилдовия радиус действа като хоризонт в невъртящо се тяло (въртящата се черна дупка работи малко по-различно). Нито светлина, нито частици могат да избягат през тази повърхност от региона вътре, оттук името "черна дупка". Шварцшилдов радиус на супермасивна черна дупка(в момента хипотеза) в нашия Галактически център ще бъде приблизително 13.3 милиона километра.

Приемайки постоянен плътност, Шварцшилдовия радиус на тялото е пропорционално на неговата маса, но радиусът е пропорционален на кубичния корен на силата на звука и оттам -масата. Следователно, тъй като се натрупва материя при нормална плътност (103 kg/m3, например, плътността на водата), Шварцшилдовия му радиус се увеличава по-бързо, отколкото радиуса му. При около 150 милиона (1.5 x 108) пъти масата на слънцето, такова натрупване ще попадне вътре в собствения си Шварцшилдов радиус и по този начин би било супермасивна черна дупка от 150 милиона слънчеви маси. (Наблюдавани са супермасивни черни дупки до 18 милиарда (1.8 x 1010) слънчеви маси.) Супермасивна черна дупка в центъра на нашата галактика (4,5 ± 0,4 милиона слънчеви маси) представлява по наблюдения най-убедителни доказателства за съществуването на черни дупки като цяло.Смята се, че големи черни дупки като тези не образуват директно в разпадането на едно звездно струпване. Вместо това те може да започнат като черна дупка с размер на звезда и растат по-големи от натрупването на материята и други черни дупки. Емпирично съотношение между размера на супермасивните черни дупки и дисперсията на звездната скорост дисперсия sigma на галактика издутина се нарича М-Сигма връзка.