Деконструкцията е метод на литературна критика, което предполага, че език се отнася само за себе си, а не към extratextual реалност и твърди множество конфликтни тълкувания на текст и обосноваване на такива тълкувания на философските, политически или социални последици. на използването на езика в текста, а не върху намерението на автора.

Деконструкцията е започнато от френски критик Жак Дерида, който в редица книги публикува започва в края на 60те години, стартира основна критика на традиционните западната метафизика. На Дерида деконструктивисткият стратегии, която разширява, Фердинанд дьо Сосюр настояването на произвол на Вербалната знака, впоследствие създадоха себе си като важна част от постмодернизма, особено в poststructural теория на литературата и анализ на текста.

Деконструкцията започва с предположения, че светът е отнася и че език е нестабилна, elusive и неверен. Следователно, и художествени текстове, които са произведени нагоре от думи, не предизвикват фиксирани, единни значението. , Тъй като те вярват, че литература определено не може да се изразява нейният предмет, deconstructionists са склонни да си вниманието далеч от това, което се се казва как език се използва в текст.

Като formalist критици, deconstructionists се опитайте да намерите значението на текст чрез затваряне на четене. , Но докато formalist обикновено се опитва да покаже как cohere със значение на различните елементи на текст и често трюмове, че компетентен автор конструкции съгласувана работа със стабилна значение и че компетентните читатели да възприемат това значение, deconstructionists се стреми да показват, че литературна работа (обикновено наричана "текст" или "дискурс"), неизбежно е self-contradictory и подход се опитва да показва как текста "deconstructs", т. е, как тя може да се разпределя взаимно противоречащи си позиции.

Deconstructionists отхвърли идеята, че критик трябва да одобрява Митът за authorial контрол над език. Deconstructionist критици като Ролан Барт и Мишел Фуко поради призоваха за "смъртта на автора", т. е., отхвърляне на допускането, че авторът напълно може да контролира значението на текст. , Те също са обявили смъртта на литература като специална категория на писане. Според тях, поеми и романи са само думи на страница; всички текстове са създадени равни еднакво несигурно.

Deconstructionists фокус как се използва за постигане на властта. , Тъй като те вярват, по думите на критик Дейвид Леймън, че "няма никакви истини, разясненията, които са само враждуващи", deconstructionists се опитаме да разберем как някои "разяснения" дойде да се разглежда като истината. Деконструкцията въпроси в крайна сметка възможността-постигане на абсолютната Истина, предизвикателства за Западните начини на мислене и обмен тълкуване и затваряне на "textuality" и "Изпълни". По същество, деконструкцията отказва да ни усещане, изпълнени с лесни, сумиране възприятия и интерпретации.

Деконструкцията може да ви удари като отрицателна, дори разрушителните, критични подход, и още от анализ на пациентите, деконструктивисткият критици често разкрие завладяваща аспекти на най-познатите художествени текстове и излагат скритите границите на нашите интепретативната системи текстови и останалите.