На една трета от 17 деца на заможен банкер, Дейвид Рикардо (1772–1823) е disinherited на 21-годишна възраст, след като той се жени за мълчаливо против волята на родителите си. Той става брокер на ценни книжа и е толкова добре, че той се оттегля в 42 да се концентрира върху писането и политика. Един приятел на колеги класическите икономисти Томас Малтус и Жан-Батист (виж Сей), той развива много икономически теории, които са все още в употреба днес. Най-влиятелните е сравнително предимство, теория, случаят за свободната търговия в подкрепа. В книгата си 1817, принципите на политическата икономия и данъчното облагане, той очерта теория за разпространение на продукцията в една икономика. В това той твърди, че разпределението на фактори на производството за всяка област на икономическата активност се определя от нивото на икономическа наем, които могат да бъдат спечелени от него. Тъй като това постепенно пада защото намаляваща възвръщаемост, капитал и други ресурси, преминаването към по-печеливши проекти. Той изследва разграничение между заплати и печалбата, твърдейки, че "не може да няма увеличение на стойността на труда без спад на печалбата". Той също така твърди, че промените в държавния дефицит не въздейства на нивото на търсенето в икономиката (Ricardian еквивалентност).