Експериментът по социална психология, проведен между 1961 и 1963 г. от Стенли Милгръм, професор в Йейлския университет, за измерване на степента, в която един участник се подчинява на властна личност при изпълнението на задачи, които противоречат на собствения му морал. В експеримента участват три личности – на авторитета, който дава инструкциите на участника, на участника, който играе ролята на учител и на актьора, който играе ролята на ученик. В този експеримент, участникът (учителят) е инструктиран да прилага електрически удари с нарастваща с 15 V сила върху обучаемия за всеки неоравилен отговор. Започнали с начално напрежение от 15 волта (обозначено на машината с етикета "лек удар") и го увеличавали до 450 волта (с етикет: "Опасност: Жесток удар"). С нарастване на напрежението, актьорът трябвало да моли участника да спре, да показва признаци на силна болка и в крайна сметка да престава да реагира. Ако междувременно учителят помолел да преустановят експеримента, властната личност издавала команди подтикващи участника да продължи:

• "Моля продължете."

• "Експериментът изисква да продължите."

• "Абсолютно необходимо е да продължите."

• "Вие нямате друг избор, трябва да продължите."

Някои участници ужасени от това, което искат от тях да направят, спряли експеримента на ранен етап, пренебрегвайки призивите на надзорника си да продължат; други продължили до 450 волта, дори когато учащият молел за милост, крещял предупреждения за състоянието на сърцето си, а след това замлъквал тревожно. В най-известната разновидност на експеримента, цели 65 процента от участниците достигнали до максималната степен от 450 волта.

До самото си излизане от лабораторията, участниците не са знаели, че ударите не са истински, че виковете на болка са предварително записани, и че ученикът е бил наясно с цялата ситуация и е седял жив и здрав в съседната стая. Не им е било известно и това, че просто са били използвани за доказване твърдението, което скоро щяло да направи Милгръм известен: че обикновените хора, под ръководството на авторитетна личност се подчиняват на почти всяко нареждане, стигайки дори до мъчения.

Експериментът прави опит да покаже тъмната страна на човечеството, това че злото е скрито във всеки човек и при необходимите обстоятелства е в състояние да с разкриее. Като резултат, експериментът на Милгръм е използван, за да се обяснят зверствата, започвайки от Холокоста до клането в Ми Лай по време на войната във Виетнам или малтретирането на затворници в Абу Гариб.

През последните години, увеличаващ се брой психолози изразяват несъгласие със заключенията на Милгръм и твърдят, че резултатите са толкова продукт на времето си, колкото са и продукт на неговото изследване. По времето, когато Милгръм започва проучването си, делото срещу Адолф Айхман, един от главните архитекти на Холокоста, вече е в разгара си. През същата 1963-та година, когато Милгръм публикува своите изследвания.