Цената, на която една валута може да бъде преобразуван в друг. С годините, често са се променили умовете си за това, дали това е добра идея да се опита да се проведе на страната обменен курс постоянна, а не да я се определят от пазарните сили икономисти и политици. Две десетилетия след Втората световна война, много от основните валути са определени под на Споразумението от Бретън Уудс. През следващите две десетилетия, броят на валути, да поплавък, нараства, макар че в края на 90те редица европейски валути, постоянно са определени в Икономическия и паричен съюз и някои други страни установи дъска за валута. Когато капитал могат да изтичат лесно по света, страните не могат да фиксират си обменния курс и в същото време поддържа независим парична политика. , Те трябва да избира между на доверието и стабилност при условие с фиксиран обменен курс и контрол над лихвения процент политика, предложени от плаващ обменен курс. Лицевата страна, в един свят на капитала мобилността на по-гъвкави обменен курс изглежда най-добре залога. С плаваща валута ще сила посредници и инвеститорите да хеджиране срещу колебания, да не ги lull в погрешно чувство за стабилност. , Тя трябва да направи чуждестранни банки по-circumspect за отдаване. В същото време, той дава политиците възможността за предприемането на своя собствена парична политика. , Но плаващ обменен курс имат голям възстановяване: преместване от равновесие на един на друг, валути могат да надвишават и стават много нестабилни, особено ако големи капиталови суми поток в или извън страната. Тази нестабилност има реалните икономически разходи. За да получите най-доброто от два свята, много нововъзникващи икономики са опитвали на хибридни подход, без да затягате обвързването си обменен курс, една чуждестранна валута, например долар, или за кошница на валути. Но валутата кризите на края на 90те и неуспех на съвет за валута на Аржентина, водена много икономисти да заключат, че, ако не може да е валута съюз като евро, най-политика да има свободно плаващ обменен курс.