Фонетика е изучаване на звуци и humanic глас. , Тя се занимава с действителната свойства на речта звуци (телефони) както и тези на не реч звуци и тяхното производство, прослушване и възприятието, като опозиция фонология, която е изучаването на озвучаване и абстрактно звукови единици (като например фонемите и отличителни черти). Фонетика сделки с звуци, самите, отколкото контекст, в който те се използват в езици. Дискусии на означаваща (семантика) не въведете на това ниво на лингвистичен анализ, следователно.

, Докато системи за писане и азбуки често се опитват да представяне на звуковете на реч, phoneticians, са по-ангажирана с звуци, самите от символите, използвани за да ги представляват. Толкова близо е отношението между тях, обаче, че много речници изброява изучаването на символите (по-точно семиотиката) като част от фонетични изследвания. Logographic писане системи обикновено дават много по-малко фонетична информация, въпреки че това не е непременно несъществуващи. , Например, в китайски знаци, фонетични е част от знака, който съвети по нейното произношение, докато радикал дава семантичен информация. Знаци, същото фонетични с обикновено имат подобни произношение, но по никакъв начин са произношение предсказуемо определени от фонетичните; това е защото произношение различават над много векове, докато знаците остават същите. Не всички китайски йероглифи са радикал фонетичен съединения, но са добър мнозинство от тях.

Фонетика има три основни клонове:

• articulatory фонетика, натоварени с позициите и движенията на устните, езика, вокални тракт и гънки и други органи на реч при производството на реч;
• акустични фонетика, свързани със свойствата на звуковите вълни и как те са получени от вътрешните ухото;
• звукови фонетика, с реч възприятие, главно как мозъкът трябва да образува сетивната представителства на суровина, която получава.